ПРИДОБИВНАТА ДАВНОСТ КАТО
“СЪВМЕСТЯВАНЕ НА ЗАКОНА С РЕАЛНОСТТА”
Философски погледнато, придобивната давност се основава на идеята, че с течение на времето фактическите състояния се превръщат в абсолютни права. Английският философ Джереми Бентъм я е разглеждал като „съвместяване на закона с реалността”, докато бележитият френският юрист ,поставил основите на рационализацията на френското право Жан Дома я е смятал за,”наказание за небрежността на собственика”. В старофренското право максимата „владението е еквивалентно на правото на собственост” вече е отразявала именно тази грижа за стабилизиране на фактическите положения.
Както е ноторно известно придобивната давност е една законова последица от упражняването на фактическа власт върху вещ,като освен обективния признак,трябва да е налице и субективен елемент,а именно да се държи вещта като своя. Демонстрирането на собственическата власт е същностна черта на владението.Изтичането на определен срок е придаден от законодателя признак към това фактическо състояние,за да може то да се трансформира в право на собственост.
–ВЛАДЕНИЕТО КАТО ЕЛЕМЕНТ НА ПРИДОБИВНАТА ДАВНОСТ
Субективния елемент на владението с който Закона за собствеността го отграничава от държането на една вещ ,трябва да е проявен явно- публично упражняване на фактическа власт,открито и със знанието на всички, включително и на собственика. Тайно владение, не може да съществува,независимо от волевите ,съзнателни намерения на осъществяващия го,то не се приема за давностно владение.Самите конкретни действия на собственика манифестиращи собственическата му власт не е необходимо да се извършват лично,нормата на чл.68,ал.1 от ЗС даваща възможност чрез друго лице да се владее вещ възпроизвеждат една историческа даденост-съществено е наличието на animus domini , намерение за поведение като собственик.Собственик например може да притежава една нива и никога да не е стъпвал на нея ,но да упражнява фактическата власт чрез другиго. Въздействието върху вещта не е само по себе си признак на владението.
“Този, който твърди, че има като Свое някакъв предмет, трябва да се намира в негово владение. И, ако не е в такова владение, той не би могъл да бъде ощетен от това, че някой Друг без негово съгласие употребява казания предмет. Защото, ако нещо въздейства върху предмет, който е извън субекта и по никакъв начин не е свързан правно с него, това не би могло да засегне самия него (субекта) и да му стори нещо неправомерно.” – Имануел Кант,”Метафизика на нравите.Първа част”,изд. Фараго,стр.85
Няма нормативно определена номенклатура от ,постъпки или поведения на лице което упражнява фактическа власт върху една вещ,реалното владение винаги се осъществява с произволни действия.Законодателят е определил следвайки консенсуалното начало, че при прехвърляне на вещни права ,собствеността преминава по силата на самия договор,санкционирал е формата му или липсата на форма при различните вещи,но не е дефинирал фактическите действия за предаване на владението. Правото на владение което притежава един купувач на имот например ,не означава,че той непременно го владее. Дори и страните да са изразили воля и да са подписали нарочен двустранен протокол за предаване на владението след сключването на договора за прехвърляне на собствеността фактическата власт може да е останала да се упражнява от прехвърлителя .
“Като се знае,че владението е факт,фактическо състояние,не би могло и да се иска в закона да се уреждат начините за придобиване и изгубването му.В закона се урежда придобиването или изгубването на права,фактически състави,които водят до пораждането или погасяването им,а да се уреждат условията за възникване или прекратяване на факти не е работа на законодателя.” професор Витали Таджер,” Владение”,София,1991 г.изд.Софи-Р,стр.22.
Упражняването на фактическа власт върху една вещ, независимо дали произтича от придобито на законно основание право на владение е част от съдържанието на едно вещно право. Тъкмо поради тази правна даденост продължителното упражняване на фактическата власт върху една вещ,през определен от закона срок водят до придобиване и на самото вещно право на основание придобивна давност.
Правото на собственост не се губи по давност,а изчезва когато друг го придобие включително и чрез оригинерен способ.
РЕШЕНИЕ № 2704 ОТ 31.12.1966 Г. ПО ГР. Д. № 1962/1966 Г., II ГР. О. НА ВС
“ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ НЕ СЕ ПОГАСЯВА ПО ДАВНОСТ ПОРАДИ НЕУПРАЖНЯВАНЕТО МУ.”
Правото на собственост не може не само да се погаси по давност,но и не може да се придобие против волята на собственика. Договорите при които липсва съгласие са нищожни (чл.26,ал.2 ЗЗД), а тези сключени при грешка, измама или заплашване – унищожаеми (чл.27 ЗЗД). Липсата на съгласие на собственика на недвижима вещ обаче не е пречка за упражняване на фактическа власт от другиго върху нея, ако той не се противопоставя, трайно не отстранява лицето завладяло вещта му. Придобиването на владението с едностранни действия, разбира се само по себе си не трябва да е съставомерно деяние, не трябва да представлява престъпление. Професор Витали Таджер,” Владение”, София,1991 г. изд.Софи-Р,стр.24, класифицира способите за придобиване и изгубване по следния начин:
“а) според това дали има съгласие между предишния и новия владелец за предаване на владението или липсва такова съгласие;
б) според това дали владението се придобива и изгубва лично или чрез другиго;”
Съгласно Решение №1843 от 10.05.1983 г.,по гр.д. № 298/83 г.,I Г.О.- “Законът не свързва придобиването с начина на установяване на владението.Без значение е как е установено владението- без основание,с оглед отпаднало или нищожно основание,предоставянето му от собственика или без такова.”
Закона за собствеността е установил презумпция в чл. 69, ”че владелецът държи вещта като своя, докато не се окаже,че я държи за другиго”.
Изгубването на владението от собственика е свързано с трайно изоставяне на недвижимата вещ,трайно непротивопоставяне на действията на новия владелец.Необходимо е намерението на новия владелец да придобие недвижимата вещ да е стигнало до съзнанието на собственика и той да се дезинтересира от факта,че друг упражнява фактическата власт върху нея.Лицето което държи имота не би могло да се позове на презумпцията на чл.69 ЗС,ако между него и собственика са налице действащи договорни отношения и той извършва детенцията ,временно в качеството си например на наемател по договор за наем или заемател по заем за послужване или арендатор по договор за аренда.
“Като се има предвид презумпцията на чл.69 ЗС, за да се прецени дали владелецът е започнал да владее за другиго,взима се предвид единствено основанието на което е придобито владението….Няма значение какво е било скритото намерение на владелеца при получаване на вещта:щом той я е получил на едно от изброените основания,приема се,че у него няма намерение да държи вещта като своя и не се допуща да се доказва противното.”- професор Петко Венедиков,” Ново вещно право”,изд.СИБИ,1995 г.,стр.42.
Прекрати ли се действието на договорните отношения държателят на недвижимата вещ може да я окупира без да променя външно начина на използването и- например наемателят да остане да живее в жилището,да извършва търговска дейност или да обработва земята. Въпрос на отделна преценка във всеки отделен случай е дали е налице промяна на намеренията му и дали тя е обективирана пред околните, най- често съседи на имота. Желанието на държателя установил владение върху недвижимата вещ да придобие собствеността и по давност не може да е едно трайно вътрешно изживяване,напротив то трябва да е продължително,манифестирано пред всички трети лица поведение.
“13. Недвижими имоти, които не са били във владението на някого, се завладяват чрез заграждане, обработване,нанасяне (в къща) ,застрояване, събаряне постройка за разчистване мястото по нея и др.
14.За да може да се придобие фактическото господство върху една вещ,която се намира вече във владението на някое лице,нужно е да излезе тя из под неговата власт:или по негова воля,като се откаже то от властта си,derelicio,или като я отстъпи на новия владелец( предаване,tradicio),или пък против неговата воля,като му се отнеме вещта( contrectatio) или като бъде изгонен,изваден владелецът из имота( dejectio).Новият владелец ще придобие фактическото господство върху “похитения” недвижим имот,като извърши върху него някое от ония владелчески действия,които посочихме по – горе ( т.13)…Във всеки случай обаче окупантът трябва да се смята за владелец спрямо трети лица вече от момента,в който е добил физическото господство над имота.”-проф.д-р Йосиф Фаденхехт “Система на българското вещно право”,ИК” “Петко Венедиков”,стр.184.
–КОНСТИТУТИВЕН ЕЛЕМЕНТ ПРИ ПРИДОБИВНАТА ДАВНОСТ
Независимо от застъпваните теории във времето,а именно дали завършването на давността има обратно действие ex tunc (от деня в който е започнало владението) или ex nunc (от изтичането на срока), поради факта,че срокът се брои по години и изтича в определен ден на месеца той винаги остава неизвестен. При договорното прехвърляне може да се отбележи точния час на сделката и с оглед консесуалния характер на договорите по нашето право да има известност и за мигът в който собствеността преминава от един субект върху друг,при придобиването на имотите по давност този времеви отрязък остава скрит.
Моментът в който е изтекъл давностния срок и упражняваната фактическа власт се е трансформирала в право на собственост е от съществено значение при наследяването с оглед определяне на размера на дела на всеки съсобственик. Този размер може да е обусловен от наследствения дял,но може и да не е,ако срокът на придобивната давност не е изтекъл преживе за наследодателя. Наследниците които са приели наследството продължават владението на наследодателя, ако срокът не е изтекъл за наследодателя и присъединяват неговия срок, за да придобият евентуално собствеността на собствено самостоятелно основание.
Възможно е в отделни хипотези и наличието на смесена (комбинирана) съсобственост когато собственоста за едни наследници е възникнала поради самостоятелно упражняване на фактическа власт върху имота,а за други вследствие на общото правоприемство на наследяването.В определени случаи когато давностния срок не е изтекъл за наследодателя,част от наследниците могат да не продължат да упражняват владение лично или чрез другиго върху имота.Законът за собствеността дава възможност на владелецът в чл.82 да присъедини към своето владение и това на наследодателя си,но това е само една перспектива, която следва да се обективира в активно поведение. Собствеността върху имота в тези хипотези ще се придобие само от наследниците (или наследника), които са продължили да упражняват фактическа власт върху имота, възползвали са се от перспективата да придобият собствеността и са присъединили срока на наследодателя си. Тези наследници владейки самостоятелно ,на собствено основание имота през необходимия срок, имат основателна причина да се позоват чрез предвидените от закона способи ,че придобивната давност е изтекла изключително само за тях.
“След изтичане на срока на придобивната давност, упражняваната от владелеца фактическа власт върху имота вече не представлява владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС (владение като фактическо състояние), а е упражняване на едно от включените в правото на собственост правомощия: правото да се владее собственият имот. Изгубването на владението върху вече собствения имот в продължение на повече от шест месеца не попада в хипотезата на чл. 81 ЗС, който визира прекъсване на срока на придобивна давност при изгубване на владението върху чужд имот като фактическо състояние. Поради това изгубването на владението на имот след придобиването на собствеността върху него на основание чл. 79 ЗС няма и не може да има за последица прекъсване на вече изтеклата придобивна давност. Да се приеме друго би означавало, че ако собственикът е придобил собствеността на основание придобивна давност, той трябва никога да не изгубва владението си за период повече от шест месеца, тъй като това би довело до изгубване на самото право на собственост- теза, която не може да се подкрепи, тъй като в закона не е уредено такова основание за изгубване на правото на собственост.”-
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 06.11.2025 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 2/2024 Г., ОСГК НА ВКС
Практиката на ВКС еднозначно приема,че позоваването на изтекла придобивна давност не е част от фактическия съста необходим за придобиването на имот по давност.
“ПОЗОВАВАНЕТО НЕ Е ЕЛЕМЕНТ ОТ ФАКТИЧЕСКИЯ СЪСТАВ НА ПРИДОБИВНОТО ОСНОВАНИЕ ПО ЧЛ. 79 ЗС, А ПРОЦЕСУАЛНО СРЕДСТВО ЗА ЗАЩИТА НА МАТЕРИАЛНОПРАВНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ НА ДАВНОСТТА, ЗАЧИТАНИ КЪМ МОМЕНТА НА ИЗТИЧАНЕ НА ЗАКОНОВИЯ СРОК.”
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4 ОТ 17.12.2012 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 4/2012 Г., ОСГК НА ВКС
Придобитата собственост по давност остава скрита докато собственикът не се позове по предвидените от закона способи за съществуващото му право. Позоваването не представлява претенция за собственост,а едно аргументирано оповестяване за придобитото вече вещно право.В посоченото тълкувателно решение на ВКС искането на издаване на констативен нотариален акт чрез извършване на обстоятелствена проверка е дефинирано по задължителен начин за правоприлагащите органи начин като средство за защита, като едно от възможните волеизявления на собственика,че е субект притежаващ определено вещно право.Съществен е и утвърдения конститутивен момент, този на изтичането на срока на придобивната давност, а не този на узнаването от всички трети заинтересувани или не лица.
“Разпоредбата на чл. 120 ЗЗДвъв връзка с чл. 84 ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства – предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и т.н. До момента в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване, правните последици – придобиване на вещното право – се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС. “
– ОБСТОЯТЕЛСТВЕНА ПРОВЕРКА.ИЗВЪРШВАНЕ.ПОСЛЕДИЦИ.
При липса на надлежни документи установяващи вещни права нотариусът извършва обстоятелствена проверка чрез разпит на свидетели ,посочени от кмета на общината,района или кметството,или определено от него длъжностно лице.Основание за извършване на производството по чл.587,ал.2 и ал.3 ГПК е обстоятелството, че молителят по него не притежава писмени доказателства за правото си, защото, ако ги притежаваше издадения от нотариуса констативен акт трябва да се извърши по реда на чл.587,ал 1 ГПК.Свидетелските показания трябва да установят упражняването на фактическа власт от молителя и нейния субективен елемент,своенето на вещта,обективно манифестиране пред всички,че държи вещта като своя-непрекъснато и без прекъсване, но също така мирно, публично, недвусмислено и в качеството на собственик.
Разпитът на нотариуса не трябва да е повърхностен,въпросите трябва да са съобразени с индивидуалните характеристики на свидетеля,защото именно неговите показания трябва да формират решаващия извод на нотариуса за принадлежността или не на претендираното вещно право. Дейността на нотариуса в това производство се доближава до тази на съда.
“ В този случай обаче нотариусът не документира юридически факти,а се произнася по съществуването на едно право” – ТР № 94 от 16.12.1987 г. по гр.д.№ 71/1987 г. на ОСГК на ВКС.
Индивидуализацията на имота следва да се извърши от надлежни писмени доказателства имащи доказателствена сила по чл.179 ГПК,тоест само от официални документи поради охранителния характер на нотариалното производство.Разбира се в редки изключения, когато не е възможно да се набавят официални документи,като например за терени находящи се в райони без одобрена кадастрална карта по реда на ЗКИР е възможно да се представят скици издадени по реда на отменени закони,все пак кадастъра в България не стартира с влизането в сила на ЗКИР през 2001 г.Първият нормативен акт,който урежда материята на кадастъра е Закон за кадастъра на Източна Румелия от 1880 г.( отм.) ,Закон за кадастъра от 1908 г.( отм.),Закон за единния кадастър от 1979 г.( отм.),разпоредби,касаещи създаването на кадастрални карти в Закона за благоустройството на населени места в Княжество България от 1898 г.( отм.) и други.
В райони с действаща регулация задължително трябва да се изисква представяне на комбинирани скици за пълна или частична идентичност на границите на поземления имот ,за да се съобрази пространствения обхват на правото на собственост.Правоприлагащите в тази материя юристи са запознати с повсевместното неотразяването на регулационните линии на урегулиран имот по отношение на който плана е приложен като граници на поземлен имот в създадената кадастрална карта съобразно императивния текст на нормата на § 5 от ПЗР на ЗКИР.
Когато предмет на обстоятелствена проверка е сграда ,обект в сграда или реална част от тях,за да е налице годна за придобиване по давност вещ е необходимо тя да има съгласно константната съдебна практика “юридическо основание за самостоятелно съществуване” или поне да не се нарушават императивни строителни правила и норми възпрепятстващи нейното узаконяване за в бъдеще.
Свидетелите се посочват от кмета или другите длъжностни лица определени в чл.587,ал.2 ГПК по указание на собственика, те дават обещание за “истинността на това , което потвърждават пред нотариуса,съгласно чл.170”-видно от текста на чл. 585, ал.1 ГПК. Нотариусът обаче не е “ орган на власт” по смисъла на определението на чл.93,т.2 от Наказателния кодекс и съответно свидетелят даващ показания пред него не може да е респектиран от носене на наказателна отговорност.
Този правен проблем нееднократно е коментиран на конференциите организирани от СЮБ за противодействие на имотните измами,(2009 г.,2011г.),но факт е ,че все още не е намерил законодателно решение.
Разбира се лъжесвидетелстването е престъпление и едно изключение при извършваното производство по чл.587,ал. 2 ГПК. Съгласно справка от Агенция по вписванията за периода от 01.01.2009 г.до 13.03.2024 г. в цялата страна са издадени 136 353 констативни нотариални акта чрез извършване на обстоятелствена проверка от нотариус. Абсолютно неуместно е да се твърди, че десетки хиляди български граждани в качеството им на свидетели разпитани от нотариус са извършили престъпление като са лъжесвидетелствали. Едва ли има и един процент от тези нотариални актове които са отменени поради неверни съзнателно дадени свидетелски показания.
Всеки официален документ ,включително и констативния нотариален акт носи в себе си “съдебен спор” и търсейки своята лична справедливост за спорещите важи мисълта на Оскар Уайлд -“ Лъжата е чуждата истина”.
Свидетелските показания на трима свидетели които доказват еднозначно обективната истина ,съобразно техните възприятия ,разбира се са повече от надлежно доказателствено средство във всяко съдебно производство.
Актът за допускане на посочените от молителя свидетели е на длъжностното лице по чл.587, ал.2 ГПК и несъмнено отговорността за подбора им е негова.Съгласно чл.34 на отменения Закон за нотариусите и околийските съдии които извършват нотариални дела,свидетелите при извършване на обстоятелствени проверки са посочвани по “указание на общинското управление” и трябва да са за предпочитане “ околни” и “ стари лица”.
De lege ferenda е необходимо общинските администрации да поемат изцяло отговорността за избора на свидетелите, подобно разума на стария закон.
В настоящия момент при подаване на молба – декларация има общини които се занимават с една нерегламентирана процедура,а именно уведомяват лица които те считат,че са заинтересовани за отправяне на възражения относно искането на молител, който ГПК все пак е назовал собственик. ”Развива се” едно производство което е извън реда на ГПК и е безмислено като резултат. В случай, че е изтекъл срокът на придобивната давност по отношение на определено лице и владението му се е трансформирало неизвестно кога в право на собственост то създаването на пречки на волята му за позоване по предвиден от закона способ е сама по себе си незаконна. Позоваването на молител за изтекла придобивна давност е средство за защита на придобито право на собственост ,а не акт за отнемане на чуждо право на собственост,доколкото определяне титуляра на вещните права винаги има предвидена съдебна процедура.
СНАБДЯВАНЕ С КОНСТАТИВЕН НОТАРИАЛЕН АКТ ПО ЧЛ. 587 ГПК, КАСАЕ ХИПОТЕЗИТЕ НА ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ.
ПОЗОВАВАНЕТО НЕ Е ЕЛЕМЕНТ ОТ ФАКТИЧЕСКИЯ СЪСТАВ НА ПРИДОБИВНОТО ОСНОВАНИЕ ПО ЧЛ. 79 ЗС, А ПРОЦЕСУАЛНО СРЕДСТВО ЗА ЗАЩИТА НА МАТЕРИАЛНОПРАВНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ НА ДАВНОСТТА, ЗАЧИТАНИ КЪМ МОМЕНТА НА ИЗТИЧАНЕ НА ЗАКОНОВИЯ СРОК.-ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4 ОТ 17.12.2012 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 4/2012 Г., ОСГК НА ВКС
Издадения нотариален акт за придобиване на имот по давност констатира само възникналото в миналото вещно право, то не се поражда от издаването на акта и вписването му в службата по вписванията.
В статията “Придобивната давност- между аналоговата и цифрова епоха”, Симеон Костадинов,”Собственост и право”,ИК “ Труд и право” кн.2/2026 г., авторът представя тезата за “липсата на институционална прозрачност. Законът не предвижда задължително уведомяване на съседи,съсобственици и общината,нито механизъм за публично обявяване на започнатото производство.Така се създава възможност за придобиване на собственост без знанието на реално заинтересуваните лица.При това, в епоха на дигитални комуникации,подобна непрозрачност изглежда не само архаична, но и опасна за правната сигурност.”
- Вещните права се придобиват чрез придобивна давност чрез владение ,като срокът на това упражняване на фактическа власт съгласно сега действащия ЗС е десет години за недобросъвестното и пет години за добросъвестното владение.Владението необходимо за придобиване на собствеността е личен акт,акт на въздействие върху вещта и изисква непротивопоставяне на собственика и,ако е установен такъв.Действията на всеки владелец са самоволни ,той сам определя как да въздейства на вещта,как да я стопанисва.Ако се следва логиката на автора уведомявания трябва да има за самото упражняване на фактическа власт, но това не може да е в никакъв случай публична дейност.Всеки собственик е длъжен не само да държи вещта ,но и да я защищава ,ако друг я ползва без негово съгласие, без правно основание.
- Съвремените средства за комуникация дават неизброимо повече възможности да се възпре едно нежелано завладяване на недвижима вещ,небрежността,безстопанствеността на на собственика може да бъде “ наказана” ,ако той я е изоставил. Общинската администрация не може да призовава периодично, притежателите на вещни права на територията на общината да ги стопанисват надлежно.Трябва да припомня на автора ,че съгласно действащия чл.75 на ЗС -“Владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защищавано срещу всяко нарушение. Искът може да се предяви в шестмесечен срок.”
- Обстоятелството дали има знание или незнание на всеки собственик,а и на всички трети лица е ирелевантно, за да си интересувано лице ти трябва или да упражняваш фактическа власт върху вещта лично или чрез другиго или да не се противопоставяш на чуждото владение.Самия факт, че разчиташ на средствата за комуникация да ти съобщават кой владее имота явно демонстрира или е поне една индиция ,че си загубил възможността и интереса да му въздействаш.
- Същия извод се налага и за имотите представляващи частна държавна или общинска собственост, защото обратното състояние на стопанисването е безстопанствеността .
– Илюзия е, че цифровизацията променя правоотношенията,включително и че абсолютното по своята природа право на собственост може да измени характера си, ако за инкорпорирането му се използва не хартиен носител, а електронен автентичен акт, защото автентичността е понятие независимо от носителя.
Достоверността например на тези издадени за десет години 136 353 нотариални акта относно притежанието на право на собственост ,вследствие трансформация на десетгодишно владение е в огромна степен по-голяма от достоверността на кадастралния регистър.Кадастралния регистър възпроизвежда информация от едностранно деклариране на изгодни за страните документи без да се извърша производството по справка в книгите за вписвания на службите по вписвания.
Съгласно Чл. 6 на Наредба № Н-4 от 27 ноември 2020 г. за условията и реда за осъществяване на двустранната връзка и обмена на данни между кадастъра и имотния регистър, публикувана в брой на ДВ – 103 от 4.12.2020 г.
.”В 7-дневен срок след изготвяне на електронните партиди с помощен характер АВ изпраща на АГКК създадените партиди на недвижими имоти в цифров вид в машинночетим формат.”
В страната няма заповед на министъра на правосъдието по чл.70 ЗКИР за открито производство по създаване на имотен регистър и въпреки,че чл.74 ЗКИР налага вписванията да се извършват по реда на ПВ и ГПК,справките наместо по книгите за вписване се набавят от помощни партиди,които от своя страна са,без регламентирана процедура по съдържание, създаване, изменяне и прекратяване.
Подобно на правото на собственост придобито по давност,скрито преди позоваването му в страната има и огромен брой невписани актове за собственост,като договори сключени по реда на НДИ( отм.),или от МВР и МНО, решения на общинските служби по земеделие,актове за държавна или общинска собственост и др. Тези невписани актове не само са неоповестени за широката публика,те нямат и съответната противопоставимост по чл.113 ЗС. Решенията на общинските служби по земеделие например възстановяват правото на собственост само ,ако към тях е приложена скица- чл.18 ж ППЗСПЗЗ случай.В случай,че тя е загубена следва да се търси идентичност с настоящето кадастрално заснемане и ако такава не може да се установи един от вариантите е да се извърши обстоятелствена проверка. Принцип е, че не може да се придобива по давност собствен имот,но в хипотезата на липсваща като писмено доказателство скица , придружаваща решението за възстановяване на него ще му липсва конститутивния ефект и имотът няма да е собствен.
De lege ferenda трябва да се постави на обсъждане и срокът по чл.79 ЗС за придобиване на имот по давност – десет години за недобросъвестно (обикновено) владение и пет години за добросъвестно владение. В отменения Закон за давността срокът за недобросъвестно владение е бил 20 години ( чл.34),а за добросъвестно , десет години(чл.30).Срокът по стария Закон за давността (от 1898г.)е взаимстван от италианския Codice civile ( 1865 г.)Интересен факт е,че в Италия и сега срокът на обикновеното давностно владение е 20 г.,а на добросъвестното е 10 г.В голяма част от европейските страни представители на континенталната правна система срокът за придобиване по давност чрез обикновено( недобросъвестно) владение е 30 години- Франция,Германия, Австрия и Испания.
Срокът за придобиване по давност е въпрос обусловен от съответните социални,икономически,а и политически фактори,явно е ,че е необходима един мотивиран утилитарен подход. В САЩ например срокът на владение необходим за придобиване на имот по давност е различен за съответните щати,като в много от тях той е както в България -10 години .
Срокът за придобиване на недвижими имоти по давност в
САЩ варира значително в различните щати, като обикновено варира от 5 до 30
години. Най-често срещаното изискване е около 10 до 20 години непрекьснато, , открито, известно и изключително владение. Най-кратки срокове (5-7 години): Калифорния (5 години ), Флорида (7 години), Тексас (3, 5 или 10 години в зависимост от условията),Ню-Йорк(10 години),Мисури( години)
Най-дълги срокове (20-30 години): Охайо/Пенсилвания (21 години), Делауеър/ Масачузетс/Ню Джърси (20-30 години). В Луизиана с оглед запазаните френски традиции срокът е 30 години (или 10 години за добросъвестно владение).
– ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Конституцията на Република България провъзгласява ясно в чл.17, че правото на собственост в страната се гарантира и защищава.
“Конституционният съд многократно е подчертавал, че при упражняване на частната собственост всички правни субекти, включително държавата и общините, са равнопоставени. Следователно обемът на правата и задълженията на държавата и общините като титуляри на частна собственост не може да бъде принципно различен от обема на правата и задълженията на всеки друг частноправен субект по отношение на притежаваното имущество.”– РЕШЕНИЕ № 3 ОТ 24 ФЕВРУАРИ 2022 Г. ПО КОНСТИТУЦИОННО ДЕЛО № 16 ОТ 2021 Г.
Становището на Нотариалната камара което е отразено в мотивите на това конституционно дело бяха че- “Частната държавна и частната общинска собственост не съдържат в себе си някакви допълнителни, придадени правомощия, от които да се ползват притежателите им.”
Видно е, че тези разсъждения са приети от Конституционния съд. Правото на собственост като абсолютно вещно право не съдържа и различия в съдържанието си и с оглед основанието за придобиването и, било то по оригинерен или деривативен способ. Всяко право на собственост включително и това придобито при трансформацията на давностното владение и за което има волеви акт за позоваване по предвидените от закона способи е еднакво защитено и гарантирано от чл.17 на Конституцията на Република България.
Владението обаче като фактическо състояние е самостоятелна задължителна грижа на всеки собственик или ако още един път напомним разсъжденията на един от доайените на гражданското право у нас, проф.Витали Таджер-” не може да се иска от закона да се уредят начините за придобиване и изгубването му”.В съображенията на проф. Витали Таджер доловимо са проектирани съжденията на Имануел Кант относно “Изясняване на понятието за външното Мое и Твое” в “ Метафизика на нравите. Първа част Метафизични основни начала на учението за правото”.
“ Възникват въпросите:
„Докъде се простира правомощието за завземане-то на определена земя?” Отговорът е: До там, до където стига способността ни да я държим в наша власт. Т. е.,доколкото този, който иска да придобие земята, може да я защитава. Тук като че ли самата земя казва: „Ако не можете да ме закриляте, не можете и да повелявате над мен”.-Имануел Кант,”Метафизика на нравите.Първа част”,изд.Фараго,стр.123,124.
Нотариус Димитър Танев